Когато говорим за фискална политика, най-опасното е решенията да се вземат емоционално, без да се мисли за ефекта върху икономиката в дългосрочен план.
Идеята за повишаване на данъка върху дивидента от 5% на 10% е именно такъв пример – лесна мярка, която звучи „справедливо“, но реално нанася щета върху инвестиционния климат, върху борсата, върху предприемачеството и върху общата икономическа активност. На хартия изглежда просто: имаме 100 000 лева печалба, плащаме 10% корпоративен данък (10 000 лв.), остават 90 000 лв.
Ако решим да ги разпределим, плащаме още 5% данък дивидент (4 500 лв.). Така общото данъчно натоварване вече достига 14,5%. При увеличение до 10% ставката на данъка върху дивидента, тежестта ще надмине 19%. Това вече обезсмисля инвестицията. Нека не забравяме, че дивидентът не е доход от заплата или трудова дейност, а възнаграждение за риск – риск, който инвеститорът е поел, като е вложил свои пари, време и доверие в икономиката. Именно тези хора изграждат капиталовия пазар, подкрепят бизнеса с ликвидност и стимулират растежа. С този данък ние не удряме „богатите“, а отнемаме стимулите на обикновения инвеститор, на малкия акционер, на младите хора, които избират фондовата борса вместо депозита.
Вдигането на данък дивидент не удря „големите“ – те ще намерят начин да се оптимизират. Губим ние – държавата, икономиката, доверието. Защото данък дивидент рядко се плаща от собственици, които управляват оперативно фирмата си. Те си начисляват бонуси и плащат само 10% данък общ доход. Плаща го човекът, който не е част от управлението – инвеститорът, доверил се на пазара. Това е онзи тип капитал, който най-много искаме да привлечем, а не да прогоним. През 2024 г. от данък дивидент държавата е събрала около 126 млн. лева. При бюджетен дефицит от близо 20 милиарда лева, ефектът е статистически незначителен – под 1% от дефицита. Тоест дори при двойна ставка няма да „запушим“ никаква дупка, но ще предизвикаме верижна реакция от загуби. Намалена активност на борсата. Изтегляне на капитали. Прехвърляне на фирми към други юрисдикции. Това са естествените реакции на инвеститорите, които отчитат риска и разхода. Чуждите инвеститори, за които се борим, не се интересуват от лозунги, а от числа. Техните решения са изцяло базирани на „cost of doing business“ – разходът за правене на бизнес. Ако този разход се увеличи, те просто местят бизнеса. В рамките на седмици. Ето реални примери: компании от автомобилната индустрия преместиха част от производството си от Словакия към Унгария само заради разлика в данъчния режим и логистичните разходи. В IT сектора през последните години редица фирми изнесоха своите хъбове от Чехия и Германия към Естония и Кипър, където данък дивидент е 0% или се плаща само при разпределяне. В Румъния, след повишение на някои корпоративни данъци през 2023 г., статистиката показа спад на преките чуждестранни инвестиции с над 12% за шест месеца. Същевременно Полша, която запази предвидима данъчна политика, привлече над 3 млрд. евро нови инвестиции от автомобилния и IT сектор. Данъчната среда е сигнал за стабилност. Ако сигналът е негативен, капиталът просто си тръгва. Малта, Естония, Латвия и Кипър разбраха това отдавна. Там данъкът върху дивидента е 0% или се плаща само при реално разпределение, а икономиките им растат устойчиво. Това не е случайност – това е икономическа логика. Те създават условия за капитал, а не капани за него. Ние трябва да правим същото.
България има нужда не от по-високи данъци, а от по-висока икономическа активност. Когато бизнесът има предвидимост, той инвестира повече. Когато инвестира повече, създава повече работни места, повече заплати, повече осигуровки и повече приходи за бюджета. Повишаването на данъците никога не води до повече пари – води до повече сива икономика и повече недоверие.
Привличането на инвестиции е истинската „данъчна реформа“. Защото инвеститорът е най-големият източник на приходи – той плаща корпоративен данък, ДДС, осигуровки, наема, купува, потребява, плаща на стотици доставчици. Ако той дойде и остане – бюджетът се пълни. Ако си тръгне – всичко останало се обезсмисля. Вместо да мислим как да вземем повече от малкото, трябва да мислим как да направим повече хора богати, повече фирми печеливши, повече предприемачи активни. Така се създава реална финансова стабилност.
Икономиката не се развива с наказания, а с доверие. Инвеститорите не бягат от държави с високи планини, а от държави с високи данъци и ниска предвидимост.
Ако искаме растеж, трябва да създаваме среда, а не бариери. Защото капиталът не обича шум – той обича спокойствие, стабилност и ясни правила. И ако не ги намери у нас, ще ги намери в съседна страна – по-бързо, отколкото можем да осъзнаем.
д-р Ивелин Кичуков
Данъчен адвокат, доктор по финанси
Председател на Българската асоциация за туризъм
